Предложеният зонингов регламент на Едмънтън има за цел да намали регулаторните бариери и оптимизира процесите. Въпреки това, един от основните аргументи в подкрепа на регламента е, че той ще подобри достъпността на жилищата, въпреки че това не е неговата основна цел. Промените се движат от строителната индустрия, която иска зонингът да бъде по-лесен за употреба.
Много хора вярват, че увеличаването на предлагането на жилища ще намали цените и подобри достъпността. Всъщност тази теория може да не се потвърди в реалността. Пазарът на жилищата се състои от различни сегменти, включително луксозни жилища, апартаменти в центъра на града и нискобюджетни жилища. Тези сегменти функционират независимо един от друг и фокусирането само върху увеличаването на предлагането може да не бъде от полза за пазара на достъпни жилища.
Строителните фирми, като всеки друг продавач, желаят да максимизират печалбите си. Те са по-склонни да градят за по-високи ценови пазари, отколкото за нискобюджетно жилище. Това означава, че предложеният зонингов регламент може да не реши проблемите с достъпността, с които се сблъскват нискобюджетните и социалните жилищни пазари.
Опитът от други градове като Монреал и Ванкувър показва, че основно разчитане на частните строителни фирми да осигурят достъпни жилища често е недостатъчно. Преди това Едмънтън вече е стартирало програма за достъпно жилище, базирана на строителните компании, но тя беше прекратена поради липсата на успех. Ванкувър също изпита по-високи цени въпреки увеличаването на предлагането на нови проекти.
Следователно е несигурно дали предложеният зонингов регламент на Едмънтън наистина ще подобри достъпността на жилищата. Възможно е дори да влоши ситуацията в цялата област. Разчитането на строителни компании да се справят с проблема за достъпността може да не е най-ефективното решение.